Когато семейството се разширява - част втора

Винаги сме вярвали в способността на Висшите сили да ти изпращат само онова, което наистина е за теб. Затова когато до нас стигна покана да освободим квартирата си в Пловдив, не увесихме нос. Даже напротив, бяхме благодарни! Така ни беше писнало от тясната панелка и толкова силно мечтаехме за къщата с двор - градината, печката и всички онези неща, което има в един селски имот. Дотук добре, но имахме само 30 дни да вземем решение. Искахме да останем близо до Пловдив, защото за нас той е един магичен град, който ни зарежда. В същото време обаче искахме селските блага. Така започна нашето междуселско турне. Обиколихме околните села и започнахме да търсим къща, която може да стане наш дом. Сега е момента да вметна, че за тази история не сме важни толкова ние, колкото един четирикрак приятел - звездното куче Шаги. Тук можете да прочетете как той ни намери.

Докато ние ставахме всеки ден рано и го прекарвахме в обикаляне, Шаги стоеше сам в апартамента, наблюдаваше как малко по малко всичко се затрупва с кашони и не знаеше какво става. Страхът ясно се виждаше в очите му - беше изплашен, че може би го изоставяме. И все пак ни вярваше. Спеше до леглото ни и търпеливо чакаше да разбере какво ще стане.

Близо седмица преди крайния срок за освобождаване на квартирата, отново по неведоми пътища, но това е история за отделен блог, ни се изпрати къщата, която да ни приюти. Бяхме безкрайно щастливи и благодарни, че отново си имаме дом, който ни надмина очакванията! Впрегнахме семейство, близки и приятели и скоро багажът ни беше преместен! Шаги се успокои, щом видя новия си дом и разбра, че няма да бъде изоставен. Беше изключително щастлив да тича из големия двор и бързо се почувства негов гос