Лавандулов в Старо Железаре

Велики четвъртък - ден за боядисване на яйца, последни приготовления за предстоящите празници и лаванду-лов. Скочихме рано-рано от леглата, измихме очи и, както повелява традицията, веднага след ставането сложих да се варят и боядисват великденските яйца. Понеже решихме, че всички ще бъдат червени, просто изчаках да заври водата и добавих вътре люспи от червен лук и цвекло (разбира се, бях отделила едно първо яйце, което сварих отделно). През това време Георги беше навън с кучолингите и се бе заел да ги обгрижва. С това добро разпределение на задачите бяхме готови преди 8:00. Оставихме яйцата да стоят в цветната си отвара, а кучетата да се радват на двора и се метнахме на колата в посока село Старо Железаре.

Готините хора от Гората.бг бяха приели поканата на Николай, който бе решил да раздаде лавандулите от своя нивa, вместо да ги изхвърли. Идеята беше, че всеки може да отиде да помогне за изваждането, а после да си вземе колкото лавандули може да носи. Онова, което остане нераздадено, ще се раздаде на различни акции в няколко български града.

И така в 10:00 бяхме на площада в с. Старо Железаре. Още с влизането бяхме очаровани от интересните рисунки по сградите и добре поддържаните кметство и читалище. Освен тях на площада има църква и малко ресторантче, в което се озовах почти веднага след пристигането, за да си взема кафе. В ресторантчето времето сякаш бе спряло - интериорът изглеждаше непроменян от поне 30 години. Почувствах се сякаш съм в малка машина на времето. Това ме накара да се усмихна, а усмивката ми се задържа на лицето от веселите табели и уникално вкусното кафе с голям к