По пътя за дома
Хораа, прибрахме се с каруца! 😅
Толкова много се развълнувах от прибирането ни от "Събуди се" фест, че няма как да пропусна да споделя веднага.
Ето цялата история:
Както някои от вас знаят наскоро останахме без кола и придвижването ни от село до където и да е си е предизвикателство. Добре, но имахме участия на "Събуди се фест" в три от дните вторник, четвъртък и днес. Можехме да отидем във вторник и да стоим до неделя, ако не чакахме Рина(едното ни куче) да роди всеки момент. И така се заехме със задачата да пътуваме три пъти. Вторник и четвъртък наши шофьори станаха прекрасната ни фотографка Надежда заедно с нейния съпруг. Но за събота увиснахме и решихме да се оставим в ръцете на Бог и чудесата не закъсняха. В четвъртък на феста се намерихме с едни приятели, които предложиха в събота да ни вземат от Асеновград (до където имаме автобус сутрин, обед и вечер). Речено - сторено, тази сутрин те ни посрещнаха на автогара Асеновград и така отидохме на феста, а на връщане ни оставиха пак на автогарата, защото разчитахме на вечерния автобус. Обаче нашите милости цял ден гледат табелите на феста "Часът е сега!" и хич не им дреме колко е часът всъщност - бяхме закъснели за автобуса.Решихме, че така и така ще се прибираме на стоп, поне да си напазаруваме разни неща. Заредихме провизии и хайде към края на града за стоп. Стояхме доста, но никой не спираше. Звъннахме на такси, но жената не разбра къде се намираме и хич не и се занимаваше да ни емпатира и да разбере. Оказва се, че обяснението "На края на града, в посока еди коя си, до знамето" не е ясно обяснение. Затворихме си телефона с уговорката, че като разберем как се казва улицата ще звъннем пак. Да, ама разговорът ме подразни и реших, че ще се върнем към стопа. Спряха ни няколко коли, но бяха за другаде. И в този момент мина каруца, управлявана от трима мъже. Те спряха и ни се размахаха да отидем. Приближихме и те ни поканиха да се качим при тях. Излишно е да казвам, че ми минаха куп страшни мисли през главата, но си казах, че в духа на всички практики, през които минах на феста, ще бъде да отворя сърцето си за възможността доброто да дойде отвсякъде и да се доверя, че Бог ми праща само най-доброто за мен. Две минути по-късно бяхме качени на каруцата. Хората ни оставиха по средата на пътя за нашето село, защото оттам трябваше да отбият за тяхното село. Оказа се, че са се отклонили, за да ни помогнат. По пътя ни говореха за това как трябва да сме внимателни на стоп и че не всеки е добър, но те просто се радват да помогнат. Предрасъдъците в главата ми бяха шумни и много внимавах какво им говоря по целия път, за да не им давам много информация за нас. Споделям го, защото не искам да създавам образът на авантюриста - беше си ме страх. И все пак вярвах в доброто. Чух, че едното момче подшушна "Отклоняваме се доста", а старшият каза "Нищо, нека помогнем на хората, ще се приберем по дългия път". Когато слязохме от каруцата казаха, че ни пожелават Бог да ни помогне и някоя кола да спре да ни качи. След няма и минута една кола спря, а хората в каруцата викаха радостно "Йее". Колата, която ни качи пътуваше за друго село, но специално се отклони, за да ни докарат до нашето.Защо разказвам това? Първо, защото доброто може да дойде отвсякъде. Колите, които ни спираха на стоп в Асеновград бяха шофирани от роми. Хората в каруцата бяха роми. Хората в колата до село бяха българи, които се отклониха специално да ни докарат. Второ, за да благодаря на Вселената, Бог и всички светли същества, че се погрижиха за нас! Защо се качих в каруцата? Защото приех, че имаме нестандартната възможност да се научим да отваряме сърцето си за възможности отвъд строховете. Покрай нас минаха много джипове. Лъскави. На българи. Никой не спря. Само каруцата. И колкото и да ме беше страх реших да опитам да погледна с любов на ситуацията. Почувствах го като онези моменти, които ти се пращат да научиш нещо. Дали бих повторила? Не знам. Отварям уста да кажа не, но аз бих ви казала, че не бих и попървила...
Добротата няма пол, етнос, възраст - тя просто се случва понякога. Благодаря искрено от името на Театрална къща "Шарж" за помощта на всички с транспорта! Понякога нещо толкова елементарно като да нямаш кола те учи на много неща. Не знам дали случката ме е направила по - мъдра, но определено ми даде храна за размисъл...
Благодаря!
~ Захарина Тонева
• Снимка: Надежда Ликоманова-Зафирова (Дори и само с телефон под ръка, фотографът си е фотограф)