Стремглаво
Устремено провирам глава
между сивите процепи.
Мечтая да срещна Слънцето.
Аз съм доказателство за силата на природата.
Рожба съм на Майката Земя.
Боря се неуморно с каменните блокове,
за поредна глътка въздух.
Пощади ме!
Нося миналото и бъдещето със себе си.
Някога ще бъдем едно.
На фона на цялата лудост си забравил, че ще се слеем...
Затова реших да ти пиша.
Напомням ти да цениш времето!
Чупливи са земните мигове.
А ние сме само тук и сега.
Моята вяра е силна!
Все така ще упорствам
да подам глава през пукнатините.
Аз съм само глухарче
и оттам минава пътят ми.
А ти?
Помниш ли кой си?