Шаги, или когато семейството се разширява

Беше Разпети Петък, а нас вятърът ни беше отвял в Хасково още от предишната нощ. Тази година мислехме да си останем у дома в Пловдив за празниците, но майката на Захарина се беше прибрала от Лондон. От целия ѝ престой в чужбина това бе първото прибиране, което да се пада около празник. Така решихме, че за Великден ще се съберем с хасковската рода и на 21.04 потеглихме. Да, обаче човек като си представя рода, мисли за голямо количество хора на едно място, а в Захарининия случай всички люде са пръснати. Ние за по-лесно решихме да останем при баща ѝ, тъй като там сме обособили всичко необходимо за нашия комфорт. Освен това там е и Джеки - прогресивно затлъстяващото пинчерче на баба ѝ, на което тя беше обещала къпане при следващото ни идване. Понеже Захарина се стреми да спазва всичките си обещания, още сутринта на 22.04 отиде до зоомагазина за шампоан за кучето. Този път се забави подозрително много, но след известно време звънецът извъня. Всички дружно надникнахме през прозореца, а тя, ухилена до уши, беше довела едно прилично космато, рошаво кученце.

- Имаме нов член на семейството! - рече тя.

Хукнах през глава по стълбите надолу, а Захарина веднага се втурна да ми разказва:

- Преди 2 дни го вързали пред зоомагазина. Продавачката го прибрала временно, но не може да го задържи. Реших да го взема! Съгласен ли си?

Дали съм съгласен? Та ние от месеци си говорим как ще ни се прати кученце по най-невероятния начин. Бях повече от съгласен! Освен това тя допълни, че преди да вземе решението е отишла до животинчето и го е попитала дали иска да дойде вкъщи и то направо е легнало в нея. Как човек да не го иска?